Миомата на матката е един толкова често срещан проблем, за който отдавна в сайта трябваше да бъде отделено място.За радост вече освен информация за това заболяване може да Ви поднесем и информация за някои съвременни и алтернативни методи за лечение, които доказаха своята ефективност.
Какво е миомата?
Миомите са доброкачествени образувания на матката. Те произхождат от миометриума(маточната мускулатура).
Каква възрастова група жени засягат миомите?
Миомите се срещат при жени във фертилна възраст(това е възрастта през която могат да забременеят). Около 25 % от жените над 35 год.имат диагностицирани миоми.Миомите не са срещат през пубертета и не представляват проблем при жените в менопауза.Напоследък възрастта на жените засегнати от миоми намалява.(25 -28 год.)
Какви са причините за появата на миоми?
Миомите са хормон зависими тумори.Доказано е значението на хормона естроген за появата им.В последните десетилетие използването на синтетични хормони в отглеждането на животни и птици и повишаването на консумация на такива доведе до бум на това заболяване. Доказа се и отделянето на подобни на естрогена вещества в пластмасовите опаковки.
Това заболяване почти няма наследствено предаване(от майка на дъщеря).
Какви са видовете миоми?
Миомите се разделят на няколко вида според това дали са изцяло в маточната мускулатура(интрамурални) , под лигавицата на матката – ендометрима(субмукозни ) или към коремната кухина( субсерозни).Често миомите не са само от един вид , а са комбинация от няколко.Когато миомите са повече от две се говори за МИОМАТОЗНА МАТКА.
Разделянето на миомите на видове няма голямо значение за пациентката.То е важно до толкова , до колкото са различни подходите при лечение.
Какви са оплакванията , които могат да причинят миомите?
1.Оплаквания от генитално кървене.
Често един от първите симптоми сигнализиращ за наличие на миома е появата на обилната менструация. Обикновено тя е по – продължителна и/или по – обилна.Понякога един от симптомите е зацапващо или по – обилно кървене извън менструация.Тези оплаквания не са свързани с големината на миомния възел , а с неговото положение спрямо маточната кухина. Възможно миомни възли с размери около 1- 2 см. да предизвикат оплаквания от много обилно кървене поради това че са разположени непосредствено под маточната лигавица( ендометриума) и силно го деформират.Обратно миомни възли достигащи размери над 10 см. Могат да не предизвикат оплаквания от генитално кървене поради това , че не деформират маточната кухина.
Причината за появата на това кървене е следната.Съдовете , които хранят матката преминават , като през мрежа между мускулните влакна (миометриума) изграждащи тялото на матката.При менструация тази мрежа от мускулни влакна се свива(контрахира) и изхвърля менструалната кръв и лигавица навън.Преминаващите съдове се притискат от свиващите се мускулни влакна и кървенето се ограничава.Миомата се явява механична преграда мускулните влакна да притиснат преминаващите между тях съдове – резултатът е обилно кървене.Не рядко тези кървенета водят до анемия.И днес все още се срещат жени , които са с оплаквания от световъртеж , сърцебиене. Вследствие на тези оплаквания се установява , че са с анемия и едва след това се разбира , че имат миома
2.Оплаквания свързани със симптоми на притискане.
Миомите са обем заемащ процес. Матката е разположена между пикочния мехур (отпред) и ректума (отзад).При нарастване на миомите към пикочния мехур пациентката може да има позиви за често уриниране или чувство за „непълно изпикаване”.При нарастване на миомите назад към ректума оплакванията може да са от запек или „трудно изхождане”.При нарастване на миомите встрани към уретерите(пикочопроводите от бъбреците до мехура) – оплакванията може да са от чести бъбречни кризи.Трябва да се отбележи , че обикновено миомите нарастват безсимптомно .Те достигат до размери по – големи от около 10 см . докато се появят тези оплаквания.
Тук ще вметна един интересен случай от месец февруари 2012г. :50годишна пациентка се лекува от около 5 год. при гастроентеролог поради болки в корема , запек.Жената е със силно изразено наднормено тегло.Гинекологичния и ехографския преглед са силно затруднени поради дебелите коремни стени .При опипването на корема(палпация) се установи нехомогеност на корема.Направи се скенер на корем , който доказа миома с диаметър около 50 см.Пациентката бе оперирана и оплакванията изчезнаха
3.Болки ниско в корема и кръстта.
Болките , често съпътстват симптомите на притискане.Понякога и малки миоми поради това , че са разположени непосредтвено до преминаващи наблизо нерви водят до силни болки.Понякога болки може да има и при полов контакт.
4.Стерилитет.
Миомите , са честа причина жената да не може да постигне желана бременност.Те се явяват механична преграда за извършване на оплождане.
5.Спонтанни аборти.
Поради това , че се деформира маточната кухина ,ако е настъпило оплождане , не може да се износи нормална бременност и плода се изхвърля.
6.Миомата може и да не предизвиква оплаквния и да се развива безсимптомно до големи размери.
Все още има много жени които не посешават гинеколог дълго време.На въпроса „ЗАЩО?”. Най- честия отговор е „ЗАЩОТО НЯМАМ ОПЛАКВАНИЯ !”
В литературата има много описани случаи на миоми достигащи до десетки килограми.
Учатвах в операция на миома с тегло около 15 кг и размер около 50 см.Поради това че миомата беше с по – мековата консистенция се е развивала дълго време в корема без същеатвени симптоми. Така пациентката продавач в магазин за медицински изделия и консумативи не е имала оплаквания.
Как се диагностицира миомата ?
Диагнозата на миомата при съвременното ниво на ултразвукова апаратура е сравнително лесно.Ако жената посешава редовно гинеколог( поне 1 път годишно , максимум на 2 год. ) е почти невъзможно да се пропусне диагнозата миома.
Днес все още се срещат жени пропускали дълги години посещенията при гинеколог.Има миоми достигнали много големи размери и свързани с матката само с неголямо краче.Те не деформират значително матката.Ако се извърши само ехографски преглед , гинекологът може да се заблуди , че няма миома , защото матката изглежда видимо нормално.Поради тази причина е необходимо ехографския преглед да се съчетава и с т.нар. туширане( преглед с ръцете).Така се опипва матката и корема и се добива пълна представа за гинекологичния статус на жената.
Понякога поради своето разположение миомите могат да имитират тумори на дебелото черво или яйчниците.За това някога се налагат да се направят изследване на кръв за определени туморни маркери.Понякога се налага извършването на скенер(Компютърна аксиална томография – КАТ) на корем и по – точно на малък таз.Това изследване е безспорно най – точно за поставяне на диагнозата.
Изследването на туморни маркери е оправдано винаги , когато ехографски или на скенера миомата няма типичния хомогенен образ.Трябва да се знае , че тогава може да се мисли за рядко злокачествено заболяване – саркома на матката.
Често разказвам един случай с щастлив край:Преди няколко години в Пирогов постъпи пациентка около 50 години претърпяла автомобилна катастрофа.Жената беше от Румъния.Там и поставят диагноза рак с гинекологичен произход.След като разбират диагнозата семейството си купува нова кола и тръгват да пътешестват.Катастрофират в България.При операцията извършена от мен и хирург се установи голям тумор свързан с матката и силно деформирана матка от множество възли.При удара туморът частично беше прекъснал връзката си с матката и намиращите се там съдове кървяха.Извърши се Хистеректомия(отстраняване на матката)..Хирурга беше почти сигурен , че става въпрос за рак.След около седмица изалезе окончателната хистология , която показа , че големият тумор е миома.Миоми бяха и останалите възли деформиращи матката.Някои от тях бяха с калциеви натрупвания .Описани бяха като възли с осификация, т.е. с костна плътност.
Как миомите се променят с времето?
Миомите са образувания , които в 99% от случаите се променят във времето.Обикновено през годините те нарастват.
Ако диагнозата миома се постави в по – ранна възраст окло 30 – 35 години в почти всички случаи те нарастват и се налага хирургично лечение ако нещата не се забавят с медикаменти. Темпото на нарастване е различно при всеки.В по – редки случаи такова нарастване не става.Миомите достигат до определен размер и край.Затова не трябва да се бърза и с решението за операция , а пациентките трябва са се наблюдават на 6 месеца или един път годишно.На нераждали жени с по – малки миоми се препоръчва да не отлагат за много голям период от време бременността.
Ако диагнозата миома се постви във възрастта около 45 год. вероятността да се стигне до операция при липса на оплаквания е по – малка ,тъй като предстои периодът на менопауза.
Доктор Светослав Манев
акушер-гинеколог
