
Начинът за лечение на миомите зависи от големината на възела, неговото разположение, тежестта на оплакванията и възрастта на пациентката.
Оперативни методи на лечение:
1. Хистеректомия. Това е отстраняване на матката. Ако жената е завършила своите репродуктивни планове(има раждания и не иска да ражда повече), това определено е най-сигурния метод.Ако жената е на възраст над 45 год. с нейно съгласие могат да се отстранят и яйчниците.
2. Миомектомия. Това е отстраняване само на миомния възел. Ако той не е голям, разположен е към коремната кухина, операцията протича лесно. Най – лесно е махането на миоми които са на „краче” – имат малка тънка свръзка с матката.За жалост тези случаи не са толкова чести.Ако миомата е разположена в по – голямата си част под лигавицата (ендометриума) може да се извърши хистероскопска миомектомия. С оптика се навлиза през шииката на матката през естествения и отвор в маточната кухина и миомата се отстранява.
Тук ще отбележа, че съществуват миомни възли, който се изтласкват от матката навън през маточната шийка във влагалището.Това са т.нар.” израждащи” се миомни възли. Тяхното отстраняване се извършва срабнително лесно , с достъп през влагалището.
За жалост миомектомията си остава една от най – сложните операции в гинекологията криеща непредвидими рискове.Малко на брой са случайте с благоприятно разположени миоми , лесно подаващи се на операция.Лапароскопския метод все още не се е утвърдил достатъчно поради малкия опит и скъпо струващи консумативи и апаратура.Не мога да не споделя разказа на един колега за 8 часова лапароскопска миомектомия.
Често колеги прилагат хормонални инжекции преди операцията от миома.Освен , че приложените медикаменти са доста скъпи (около 1000лв) , не винаги водят до очаквания резултат.
Трябва да се знае , че когато се започне извършването на миомектомия , винаги може да се получи голямо кървене , което да не може да се овладее и да се премине към цялостно премахване на матката.
Неоперативни методи на лечение:
1.Хормонално лечение. Поставянето на хормонална спирала или приема на определени хормонални таблетки понякога имат резултат до толкова , до колкото оплакванията не се задълбочават.Особено ефективен е този метод при жени с не толкова големи миоми , с не толкова силно изразени оплаквания и оставащи им 1- 2 год до прекратяване на цикъла им( до настъпване на менопауза) .
2. Емболизация на миоми : Този метод е известен още от края на миналия век.Сега вече е усъвършенстван и доказал своята ефективност.Напредъка и развитието на инвазивните и образните технологии го правят доста достъпен.
Същността му се състои в инжектирането на специален разтвор в съда който храни миомата. Този съд се намира чрез използването на контрастно вещество под рентгенов контрол .Този разтвор прекъсва кръвоснабдяването на миомата.Поради последвашата болка при желание на пациентката може да се постави епидурален катетър за обезболяване.Методът се извършва и прилага в УМБАЛСМ „Пирогов”.
Миома и бременност
По време на бременност съществуващите миоми в около 90% от случаите нарастват.
При някои пациентки те са причина за спонтанни аборти още в първите три месеца от бременността.Ако миомта не деформира кухината на матката в голяма степен бременността може да се износи до своя край.Съществуването на миоми по време на бременност може да са причина за болки , повишен маточен тонус и преждевременни маточни контракции. Това състояние понякога е причина за спонтанен аборт или по -ранно ( преждевременно )раждане.
Оперативното лечение на миомите по време на бременност е ненужно и неуместно.Операция на бременна с миоми преди термина на раждане се налага само в изключително редки случаи .
Поведението на лекаря в случаите на миома и бременност е строго изчаквателно.Тези пациентки трябва да бъдат наблюдавани с повишено внимание. Прегледите да са задължително всеки месец и винаги при наличие на оплаквния.Когато е необходимо пациентката трябва да бъде приета в акушерско отделение , където ще бъде под ежедневно наблюдение.Пациентката с миома и бременност трябва да бъдат насочвани за прием поне няколко дни преди очаквания термин за раждане.
Бременната с миоми трябва да се въздържа от физически натоварвания , дълги пътувания.При наличие на запек се препоръчват съответна диета и слабителни.При бременност и миома разположена в близост до уретерите( пикочопроводите от бъбрека до пикочния мехур) са чести бъбречните кризи. Причина за това е задръжката на урина.Понякога при такива пациентки е уместна и консултация и евентуално лечение от уролог.Всички бременни трябва да обръщат особенно внимание на оплакванията свързани с бъбреците , защото задълбочаването им може да доведе и до високо кръвно налягане.
При повечето бременни с миоми се налага прием на медикаменти отпускащи матката .Тези лекарства намаляват съпътстващата болка и предпазват от спонтанни аборти и преждевременно раждане. Прилагането на тези медикаменти може да е в комбинация от няколко такива . Дозата им може да се повишава в зависимост от тежестта на оплакванията. При прием в болница подобни медикаменти се прилагат венозно.
Без да се успокояваме излишно , но съм имал бременнна с толкова много миомни възли , че плода трудно се оглеждаше на ултразвук.Същата жена роди на термин нормално и здраво дете , което вече е на около 4 години.
Все още някъде миомните възли се бъркат при ултразвуков преглед с аномалии на плода.
Раждане при миома и бременност
Препоръчва се раждането при миома и бременност да стане по естествен начин.Раждане чрез цезарово сечение( секцио) е изключително рисково поради опасност от масивно кървене . Раждане чрез секцио при наличие на миоми трябва да се извърши само в случаите когато миомата е разположена пред главата на плода и той не може да „излезе”.Това са т. нар. предлежащи миомни възли.
Отстраняването на миомни възли по време на секцио е опасно , но се извършва в случаите когато оператора прецени , че няма риск от обилно кървене след това.
Пациентките с миомни възли след раждането трябва да бъдат следени изключително внимателно – пораси опасност от следродово кървене.Ако пациентката знае за наличието на миомни възли е необходимо са съобщи на акушера водещ раждането за това.
Доктор Светослав Манев
акушер-гинеколог