Какво представлява ендометриалният полип?
Ендометриалният полип (полип на матката) е доброкачествен тумор от епителен произход, който възниква от ендометриума – най-вътрешната лигавица на матката.
Матката е изградена от три основни слоя:
- Външен слой – перитонеум (висцерален перитонеум)
- Среден мускулен слой – миометриум, чиято функция е да осигури контракциите на матката и изтласкването на плода по време на раждане
- Вътрешен слой – ендометриум, чиято основна роля е да позволи имплантацията на оплодената яйцеклетка и да поддържа развитието на ембриона до формирането на плацентата
Ендометриумът покрива кухината на матката. Хистологично той е изграден от ендометриални жлези и строма. При жени в репродуктивна възраст тези структури претърпяват циклични промени в зависимост от фазите на менструалния цикъл, под влияние на ендогенните полови хормони, основно естроген и прогестерон.
Приемът на хормони – било то под формата на медикаменти (перорално или инжекционно), чрез храна, богата на хормонални остатъци (например месо от животни, третирани с хормони), или чрез субстанции с хормоноподобно действие (фитоестрогени, съдържащи се в соята), може да повлияе значително структурата и функцията на ендометриума. Макар тези промени да засягат целия организъм, именно измененията в маточната лигавица са най-видими при микроскопско изследване.
Как се образува ендометриалният полип (полип на матката)?
Промените в ендометриума по време на месечния цикъл условно се разделят на два основни процеса:
- пролиферация (в първата половина на цикъла, преди овулацията)
- секреция (във втората половина на цикъла)
Понякога в определен участък или върху по-широка площ лигавицата реагира по-силно на хормоналните стимули, поради нарушена клетъчна регулация. В тези зони ендометриумът пролиферира прекомерно, задебелява и постепенно се оформя ендометриален полип.
Видове ендометриални полипи
Полипът е доброкачествен тумор, който може да съдържа различно съотношение между жлези и строма:
- Стромален или фиброваскуларен полип – при преобладаване на стромата
- Жлезист (аденоматозен или хиперпластичен) полип – при доминиране на жлезистия компонент
- Атрофичен полип – при кистично разширени жлези и изтънена лигавица
- Функционален полип – когато жлезите реагират на хормоналните стимули подобно на околния ендометриум (рядко срещан)
Според начина на прикрепване към маточната стена полипите се разделят на:
- педункулирани (с ясно изразено краче)
- сесилни (с широка основа)
Хиперплазия на ендометриума
Когато цялата лигавица на матката или значителна част от нея е засегната от прекомерна пролиферация, състоянието се означава като жлезиста хиперплазия на ендометриума. Тя може да бъде:
- проста или комплексна
- с атипия или без атипия
Атипичната ендометриална хиперплазия се счита за преканцерозно състояние, тъй като представлява преход към злокачествен процес – ендометриален карцином.
Честота на ендометриалните полипи
Полипите на матката се срещат най-често при жени на възраст между 40 и 50 години. Статистически е установено, че приблизително всяка десета жена има ендометриален полип, като размерите могат да варират – от микроскопични образувания, невидими при ехография, до значителни формации.
Какви симптоми и ефекти може да предизвика полипът?
Ендометриалният полип често протича безсимптомно, дори когато е с по-големи размери. В други случаи той може:
- да затрудни забременяването, по механизъм, подобен на този на вътрематочната спирала
- да предизвика болка и маточни спазми, поради богатата инервация на матката
- да доведе до продължително или обилно менструално кървене, тъй като хистологичните промени в полипа изостават спрямо тези в останалия ендометриум
Приблизително всяка четвърта жена с абнормно маточно кървене има ендометриален полип като основна причина. При по-големи съдове в полипа тромбозата след менструация е по-трудна, което обяснява обилния и продължителен цикъл.
При педункулиран полип е възможно усукане на ствола, което води до нарушено кръвоснабдяване, инфаркт, некроза и остро кървене – състояние, изискващо спешна хирургична намеса.
Макар и рядко, в полипа може да настъпи малигнена трансформация. До хистологичното му изследване не може категорично да се определи дали полипът е доброкачествен или злокачествен, поради което отстраняването и изследването му са задължителни.
Как се отстранява ендометриалният полип?
Малките полипи най-често се отстраняват чрез процедура, наречена дилатация и кюретаж. Тя включва разширяване на цервикалния канал и изстъргване на маточната лигавица със специален инструмент – кюрета, извършвана от акушер-гинеколог под пълна анестезия.
Отстраненият материал се фиксира и изпраща за хистологично изследване, при което патологът поставя окончателната диагноза. При по-големи полипи кюретажът може да не е достатъчен и се налага хистероскопия.
Хистероскопия
Хистероскопията е ендоскопска процедура, при която под пълна анестезия в маточната кухина се въвежда оптичен уред. Това позволява директен оглед и прецизно отстраняване на полипа под визуален контрол.
След кюретаж менструацията обикновено е по-кратка, но при наличие на полип е възможно временно по-обилно кървене. В рамките на 1–2 менструални цикъла ендометриумът се възстановява напълно.
При високи нива на естрогени е възможна повторна хиперплазия или поява на нов полип. За профилактика се назначават гестагенни препарати или вътрематочна спирала, отделяща локално хормони, която действа директно върху ендометриума без системни странични ефекти.
Д-р Стоян Кочев – хистопатолог
