Ovarian cancer diagram in detail illustration
Доц. Милан Тотев – миоми и лечение на миоми чрез емболизация
В следващите редове ще имате възможност да прочетете кратко представяне от доц. Милан Тотев на метода за лечение на миоми на матката чрез емболизация. Това е сравнително нов метод за нашата страна.
Доц. Тотев е един от водещите специалисти в областта на рентгенологията и инвазивните методи с рентгенологичен контрол. Работи в отделението по рентгенология и ангиография на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и е член на международната рентгенологична асоциация.
Какво представляват миомите на матката
Миомата е най-честият доброкачествен гинекологичен тумор. Среща се при около 20–30% от жените в репродуктивна възраст и е една от основните индикации за хистеректомия – оперативно отстраняване на матката.
Миомите са доброкачествени тумори, развиващи се в мускулния слой на стената на матката. Те не винаги предизвикват симптоми, но при някои жени могат да причинят сериозни проблеми като обилни кръвотечения и болки. Обикновено отзвучават с настъпването на менопаузата, когато намаляват нивата на циркулиращите женски хормони (естрогени).
Миомите могат да бъдат с различни размери – от микроскопични до такива с големината на пъпеш и дори по-големи. В някои случаи матката може да нарасне до размер, съответстващ на бременност в петия месец.
Видове миоми
Според разположението си в стената на матката миомите се разделят на:
- субсерозни,
- интрамурални,
- субмукозни.
Те могат да бъдат единични или множествени. Използват се и други наименования като fibroid, leiomyoma, leiomyomata и fibromyoma.
Лечение на миомите
Повечето миоми не предизвикват симптоми и не изискват лечение. При наличие на оплаквания първоначално се започва с медикаментозна терапия. Обикновено се предписват хормонални контрацептиви, нестероидни противовъзпалителни средства (напр. ибупрофен) или хормонална терапия.
Ако медикаментозното лечение не даде резултат, следващата стъпка е хирургичното лечение. Най-често това са миомектомии – отстраняване на миомните възли, което може да бъде хистероскопско, лапароскопско или чрез отворена операция през коремната стена.
Успехът на оперативното лечение е обратно пропорционален на броя на миомните възли, като често се наблюдават рецидиви няколко години след миомектомията. Най-радикалният метод е хистеректомията – пълно отстраняване на матката, която обикновено се прилага при вече раждали жени, тъй като след нея забременяване не е възможно.
Емболизация на маточните артерии – съвременен метод
С развитието на интервенционалната рентгенология се появява нова възможност за лечение на миомите на матката – емболизация на артерия утерина (емболизация на миомите). Това е нехирургична, минимално инвазивна процедура.
Въпреки че при миомите методът се използва рутинно от около 20 години (само в САЩ се извършват приблизително 13 000–14 000 процедури годишно), емболизацията на маточните артерии при тежки следродилни кръвотечения се прилага рутинно от над 35 години.
Как протича процедурата
Интервенционалният рентгенолог, след локално обезболяване, пунктира бедрената (феморалната) артерия в областта на ингвиналната гънка. През пункционното място се въвежда водач и интродюсерна система, която позволява навлизане в съдовата система без изтичане на кръв.
Чрез специални катетри, под непрекъснат рентгенов контрол, се достига по артериален път до маточните артерии, които кръвоснабдяват миомата.
След достигане на съответната артерия се инжектират емболизационни частици (най-често от поливинилалкохол) с размер около 700 микрона. Това води до пълно прекъсване на кръвотока в артерия утерина и последваща исхемия на миомата.
В резултат настъпват необратими дегенеративни промени, миомните възли се свиват и постепенно се заместват със съединителна тъкан. Процедурата може да бъде извършена едностранно или двустранно, в зависимост от кръвоснабдяването и броя на миомите.
На снимките се вижда рентгеново изображение на типична процедура – миома на матката хранеща се от двете утеринни артерии –лявата и дясната (а) , селективно изображение чрез контрастиране през катетър в лявата (б) и дясната (в) утеринни артерии и контролното изследване след емболизацията им (г)
Болничен престой и възстановяване
Обикновено процедурата изисква еднодневен болничен престой. Около 6 часа след интервенцията пациентките трябва да останат в легнало положение, без сгъване на краката в тазобедрените стави, за да се затвори пункционното отвърстие.
След емболизацията може да се появи болезненост, която се овладява с подходящо обезболяващо лечение. Рядко се наблюдава повишаване на температурата.
Ефективност и предимства
Според достъпната медицинска литература успеваемостта на емболизацията е между 80 и 95%, като се отчита значително намаляване или изчезване на симптомите. При проследяваните пациентки не се наблюдават рецидиви.
Най-голямото предимство на емболизацията, освен краткия болничен престой и бързото възстановяване, е запазването на матката и детеродната ѝ функция.
Рискове и възможни усложнения
Въпреки че процедурата е много безопасна, както при всички медицински интервенции, съществуват рискове. Най-често се наблюдава умерена до силна болка в първите часове след процедурата. По-рядко може да се появят гадене или повишена температура, които се контролират медикаментозно.
Много рядко усложнение е възпаление, изискващо антибиотично лечение. Изключително рядко се съобщава за исхемия на матката. При малък процент от жените може да се наложи повторна емболизация или последващо хирургично лечение.
При нераждали жени, желаещи бременност, методът се обсъжда индивидуално поради редкия риск от преждевременна менопауза, свързана с яйчникова недостатъчност (около 1%). Промените в менструалния цикъл обикновено са временни.
Сравнение с хирургичното лечение
Според наличните данни хирургичното лечение (миомектомия и хистеректомия) и емболизацията не се различават съществено по отношение на качеството на живот. Една година след интервенцията честотата на усложненията е сходна, но при пациентките, подложени на емболизация, болничният престой е значително по-кратък.
