ХЛАМИДИАЛНА ИНФЕКЦИЯ
Хламидиалната инфекция е една от най–разпостранените полово предавани заболявания. В Европа и Америка тя е 4 пъти по честа от гонореята (трипер). В България поради това, че рядко се търси и се мисли за това заболяване честотата при жените е около 1 на 100. Около 70% от възпалителните заболявания водещи до стерилитет са причиняват от хламидия.
В около 25 % от случаите има съчетание на хламидиална инфекция и гонорея. Хламидията заема междинно място между вирусите и бактериите. Те са по – едри от вирусите и по дребни от бактериите. Подобно на вирусите те са вътреклетъчни паразити. За размножаването си изискват жива клетка.
Заразяването става след полов контакт с инфектиран партнъор. Необходимото време за установяване (доказване) на хламидия е от 3 до 10 дни.
Първоначално хламидията попада и се развива в клетките на уретрата*, маточната шийка. Ако не започне лечение, тя последователно атакува ендометриума (вътрешната повърхност – лигавицата покриваща матката), маточните тръби. Нелекуваната хламидия излиза извън пределите на половата система и се насочва към тазовия пертитонеум и черния дроб.
Симптомите може да са различни: вагинално или уретрално течение с белезникав цвят, болка при уриниране. Оплакванията не са много специфични, могат да се отдадат на нещо друго, напр. „настинка ”. В около 30 до 50% от случаите няма никакви или много незначителни симптоми. Поради тази причина в САЩ се препоръчва всяка жена, която води полов живот да се изследва за хламидия.
Диагностиката в гинекологичния кабинет след преглед е почти невъзможна. Хламидията не може да се установи с обикновенно микробиологично изследване. Трябва да знаете, че ако е взет влагалищен секрет за микробиологично изследване и резултатът е „без растеж’’ или „стерилна посявка” това не изключва да имате хламидия.
Златен стандарт в установяването на хламидия е вземането на цервикален секрет (от шийката на матката ) изследването му в специализирана лабаратория (най – добре чрез ДНК анализ).
Много пациентки на въпроса дали са изследвани за хламидия отговарят: ,,Да, взеха ми кръв.” Изследването на кръв за антитела срещу хламидия не е много показателно, защото за да се развият антитела е необходимо време и често се получават фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резултати.
Лечението на хламидия е с 1 гр. Азитромицин (това е международното име на препарата , различните фирми го предлагат под различни имена ) приет последователно трикратно през една седмица от двамата партнъори. Това е схемата позната сред лекарите 1 – 7 -14. Курса на лечние може да достигне до 150 лв. Лечението с други препарати може да е по – евтино, но практиката показва, че не е така ефективно.
Усложнение на хламидията е Тазовата възпалителна болест – образуват се ципести сраствания в малкия таз (вътре в корема). Когато тези сраствания обхванат маточните тръби се затруднява нормалните им движения в резултат се достига до стерилитет. Тези сраствания са и причина за възникването на извън маточни бремености (тубарни бремености). Срастванията могат да обхванат и черния дроб (синдром на Fitz – Hugh – De Curtis). Оплакванията са от хронична болка в дясно подребрие, подобни на жлъчни кризи. Може да се установи само оперативно, напр. при лапароскопия.
Подобни на хламидията вътреклетъчни паразити са: Микоплазмата и уреоплазмата. Те са сравнително по-скоро установени. Симптомите не са специифични: оскъдно белезникаво вагинално течение болка при уриниране. Възможно е и безсимптомно носителство. Все повече проучвания откриват връзка между носителството на микоплазма и уреуплазма и стерилитета при жени, спонтанните аборти, както и преждевременното раждане. Доказването на миколазмата и уреплазмата става също след вземане на цервикален секрет и специфично изследване (най–добре ДНК анализ). Лечението е както при хламидия.
*уретра – каналът, който отвежда урината от пикочния мехур навън от тялото, външния му отвор е над входа на влагалището
Д-р С. Манев
