Какво представлява кистата на жълтото тяло
Киста на жълтото тяло (на лат. cystis corporis lutei) е функционална киста на яйчника, която се образува след овулация.
След като яйцеклетката се освободи, останалият фоликул се превръща в жълто тяло – временна жлеза, която произвежда прогестерон, подготвяйки матката за евентуална бременност.
Понякога в този процес:
- в кухината на жълтото тяло се натрупва течност или кръв;
- то не регресира навреме, а се разширява и образува кистозна структура.
Така се формира киста на жълтото тяло – доброкачествено образувание, което обикновено изчезва спонтанно.
Причини и предразполагащи фактори
Причините са свързани с хормонален дисбаланс и особености в овулационния процес.
Основни фактори:
- Нарушена овулация или нестабилен менструален цикъл;
- Хормонален дисбаланс (естроген/прогестерон, хиперпролактинемия);
- Продължителен стрес;
- Прекомерни физически натоварвания или внезапна загуба на тегло;
- Използване на стимулатори на овулацията (напр. при ин витро);
- Възпалителни заболявания на яйчниците или малкия таз.
Симптоми
Много често кистата на жълтото тяло няма симптоми и се открива случайно при ехографско изследване.
Когато все пак дава оплаквания, те включват:
- Болка или тежест в долната част на корема (едностранна);
- Нарушения в менструалния цикъл (задържане, по-обилен или болезнен цикъл);
- Усещане за подуване;
- При разкъсване (руптура) – внезапна, силна болка, понякога с вътрешно кървене и симптоми на остра коремна болка (замайване, бледост, слабост).
Диагностика
Диагнозата се поставя чрез:
- Гинекологичен преглед – понякога може да се опипа увеличен яйчник;
- Ехография (ултразвук) – най-често използваният метод; кистата изглежда като овална, тънкостенна формация с течност вътре;
- Проследяване във времето (follow-up) – за да се види дали регресира;
- При съмнение за усложнение – кръвни изследвания, тест за бременност (за изключване на извънматочна бременност) и лапароскопия в редки случаи.
Възможни последствия и усложнения
Обикновено кистата се резорбира сама в рамките на 1–3 менструални цикъла.
В редки случаи могат да настъпят усложнения:
- Руптура (разкъсване) – изтичане на съдържанието в коремната кухина → вътрешно кървене (коремна болка, колапс, нужда от спешна помощ).
- Торзия (усукване) – кистата усуква яйчника → прекъсване на кръвотока и остра болка.
- Персистираща киста – не изчезва и трябва да се лекува.
Лечение
1. Консервативно (най-често)
- Наблюдение и контролен преглед след 1–3 месеца;
- При болка – аналгетици, противовъзпалителни, спазмолитици;
- Хормонална терапия (орални контрацептиви) – за потискане на овулацията и предотвратяване на нови кисти.
2. Хирургично (ако е необходимо)
- При руптура, торзия или големи, персистиращи кисти;
- Обикновено чрез лапароскопия – минимално инвазивна операция.
Прогноза
Много добра – в 90–95% от случаите кистата изчезва спонтанно без последствия за фертилитета.
Жената може да забременее нормално след това.
Интересни клинични примери
- Киста след овулационна стимулация:
При жена, подложена на ин витро процедура, се образуват няколко кисти на жълтото тяло поради силно стимулирана овулация. Обикновено те се резорбират спонтанно след приключване на цикъла. - „Лутеална киста в ранна бременност“:
Понякога кистата персистира след зачеване – тя поддържа хормонално бременността до 10–12 г.с., докато плацентата поеме функцията на прогестеронов синтез. Това е напълно физиологично и не изисква лечение. - Руптура на киста на жълтото тяло:
Млада жена с остра болка в дясната долна част на корема, предполага се апендицит, но при лапароскопия се открива спукана киста с минимално кървене. След консервативно лечение се възстановява напълно.
