Ендометриоза

Какво е Ендометриоза.

Ендометриозата (от endo – вътре и metra – матка) е хронично, често болезнено гинекологично заболяване, при което тъкан, подобна на тази, която покрива вътрешността на матката (ендометриума), израства извън нея — например по яйчниците, маточните тръби, пикочния мехур, червата и дори други органи. Тази „извънматочна“ ендометриална тъкан реагира на месечните хормонални промени, както и нормалният ендометриум — т.е. удебелява се, кърви, но няма откъде да се изхвърли. Това води до:

Най-чести симптоми на ендометриозата:

1. Силна менструална болка (дисменорея)

• По-интензивна от „нормалната“ менструална болка
• Може да започне преди менструацията и да продължи няколко дни
• Болката често е туптяща, режеща или спазъмоподобна

2. Болка по време или след секс (диспареуния)

• Особено при дълбоко проникване
• Често е тъпа, пареща или режеща, и може да продължи след половия акт

3. Болка при уриниране или дефекация

• Особено по време на менструация
• Може да има и кръв в урината или изпражненията

4. Обилна или продължителна менструация

• Често има кръвоизливи между циклите
• Менструацията може да трае над 7 дни

5. Проблеми със зачеването (инфертилитет)

• Ендометриозата е една от водещите причини за безплодие
• Може да възпрепятства нормалната овулация, проходимостта на тръбите и имплантацията на яйцеклетката

6. Хронична тазова болка

• Постоянна, тъпа или натискаща болка в долната част на корема/гърба
• Може да не е свързана директно с менструалния цикъл

7. Други неспецифични симптоми:

• Подуване на корема („ендометриозен корем“)
• Умора и изтощение
• Гадене и лошо храносмилане
• Симптоми, наподобяващи Синдром на раздразненото черво (IBS)

Важно:

• Тежестта на симптомите НЕ отразява тежестта на заболяването.
  Някои жени с напреднала ендометриоза почти нямат симптоми, а други с леки изменения страдат от силна болка.

Защо някои жени имат силни симптоми, а други – почти никакви?

• Разположение на огнищата – ако ендометриозата засяга чувствителни области (напр. нерви, черва), симптомите са по-силни.
• Дълбочина на проникване – дълбоко инфилтративната ендометриоза често причинява повече болка.
• Нервна чувствителност – някои жени имат по-висока чувствителност към болка (централизирана болка).
• Имунен и хормонален отговор – индивидуални различия в начина, по който организмът реагира на възпалението.

Причини (не напълно изяснени)

Причините за ендометриозата не са напълно изяснени, но има няколко основни теории, които обясняват как може да се развие това състояние. Вероятно тя се причинява от комбинация от фактори – анатомични, генетични, хормонални и имунни.

Основни теории за причините за ендометриоза:

1. Ретроградна менструация (обратен менструален поток)

• Менструалната кръв не излиза само през влагалището, а се връща обратно през фалопиевите тръби в коремната кухина.
• Там ендометриалните клетки се „заселват“ и започват да растат.
• Тази теория обяснява много случаи, но не всички – ретроградна менструация има и при здрави жени.

2. Метаплазия на перитонеалните клетки

• Някои клетки в коремната кухина могат спонтанно да се преобразуват (метаплазия) в ендометриоподобна тъкан под влияние на хормони или възпаление.
• Обяснява случаи при жени без менструация (напр. след хистеректомия) или при момичета преди пубертета.

3. Генетична предразположеност

• Ендометриозата по-често се среща при жени с фамилна анамнеза (майка, сестра).
• Има открити някои генетични маркери, свързани със заболяването.

4. Имунологична дисфункция

• Обикновено тялото би трябвало да унищожи ендометриалните клетки, попаднали извън матката.
• При жени с ендометриоза може да има дефект в имунния отговор, който позволява тези клетки да оцелеят и се развият.

5. Хормонален дисбаланс (особено естроген)

• Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване – т.е. естрогенът стимулира растежа на ендометриалната тъкан.
• При някои жени може да има свръхчувствителност към естроген или по-високи нива на локален естроген в лезиите.

6. Разпространение чрез кръвоносни или лимфни съдове

• Някои учени предполагат, че ендометриалните клетки могат да се пренасят чрез кръв или лимфа до отдалечени места – като белите дробове или дори мозъка (макар че това е изключително рядко).

7. Ятрогенна причина (след операции)

• По време на операции като цезарово сечение или лапароскопия, ендометриална тъкан може да се имплантира на други места (напр. в белег на корема).

Диагностика

• Анамнеза и гинекологичен преглед
• Ехография (ултразвук) – полезен за откриване на ендометриозни кисти (ендометриоми).
• ЯМР (магнитен резонанс) – по-подробен образ.
• Лапароскопия (златен стандарт) – минимално инвазивна операция, при която се оглежда коремната кухина и евентуално се взема тъкан за биопсия.

Лечение

Зависи от симптомите, възрастта, и желанието за бъдеща бременност.

Медикаментозно:

• Хормонално лечение:
  • Комбинирани контрацептиви
  • Прогестини
  • GnRH агонисти/антагонисти – потискат производството на естроген → временно „изкуствена менопауза“
• Обезболяващи (НСПВС) – ибупрофен, напроксен

Хирургично лечение:

• Лапароскопско премахване на ендометриозната тъкан
• В тежки случаи – отстраняване на яйчници или матка (само в краен случай)

Плодородие (фертилност):

• Жените с ендометриоза често имат трудности със зачеването – може да се наложи ин витро или други репродуктивни технологии.

Живот с ендометриоза

• Хронично заболяване – често се връща дори след операция.
• Изисква дългосрочно управление и проследяване.
• Добре е да се работи с:
  • Гинеколог
  • Диетолог (някои жени подобряват състоянието си с диета с ниско възпаление)
  • Психолог (за справяне със стреса и болката)
  • Физиотерапевт (за тазовото дъно)

Видове лечения на хормонален дисбаланс: ЛИНК