Историята на една жена с миома на матката
От дълго време страдах от спазми в областта на матката, прекомерно кървене, постоянно подуване и често уриниране. Дълго не обръщах внимание на тези симптоми и не смятах, че са достатъчно сериозни, за да ги споделя с родителите си. По време на един от рутинните ми гинекологични прегледи обаче разбрах, че имам миома на матката, и то с доста големи размери.
Моят акушер-гинеколог ми предложи да наблюдаваме миомата и да следим дали прогресира в растежа си, без да предприемаме незабавни действия. Така всеки месец продължавах да изпитвам същите неприятни симптоми, без реално подобрение.
Миома на матката и бременност
По време на раждането на моята дъщеря една акушерка предложи миомният възел да бъде премахнат, след като се възстановя след раждането. По време на бременността честото уриниране се засили, но тогава не го свързвах с миомата. Радостта от появата на нов член в семейството ме накара да оставя здравословния проблем на заден план. Освен това моят гинеколог ме беше успокоил, че миомата може да претърпи обратно развитие с възрастта.
Увеличаване на миомния възел и влошаване на симптомите
По стечение на обстоятелствата посетих друг лекар, който след ехографски преглед ми съобщи, че миомният възел вече е с размерите на кокоше яйце. Все още имаше възможност да го наблюдаваме и да отложим операцията, но аз бях силно притеснена. Образуванието беше нараснало значително за около година и половина.
Симптомите от преди раждането не само продължиха, но и се влошиха с времето. Животът ми стана значително по-труден – не можех да работя пълноценно, а всеки месец се налагаше да взимам няколко дни отпуск заради силни болки преди и по време на менструация. Опитвах се да спортувам редовно, но вместо да отслабвам, започнах да наддавам килограми, особено в коремната област – често срещан проблем при жени с миома на матката.
Лечение на миома на матката – вземане на решение
Най-накрая реших да се консултирам с хирург акушер-гинеколог, който подробно ми обясни възможностите за лечение на миома на матката. Обсъдихме вариант за операция с цел намаляване размера на миомния възел, както и хистеректомия – пълно отстраняване на матката.
След дълги разговори със съпруга ми и лекуващия лекар взех решението, че хирургичното премахване на миомния възел е най-добрата опция за мен.
Успешна операция и ново начало
Операцията премина успешно. След нея хирургът ми обясни, че всъщност са били налице три миомни възела, които са били прораснали един в друг. Оттогава до днес не съм изпитвала нито един от предишните симптоми – няма подуване, често уриниране или обилно кървене.
Препоръчвам на всяка жена с подобни оплаквания да се преглежда редовно и да обсъжда навреме своите възможности с акушер-гинеколог. Може би и вие не е необходимо да страдате повече.
Д-р Светослав Манев
/акушер-гинеколог/
