1.Зараждане на акушерството.
Акушерство съществува, откакто ги има и хората по света, като през различните епохи се е менило в зависимост от развитието на човечеството и медицината. Писмени доказателства за познания в областта на акушерството са открити в староегипетски папируси, китайски йероглифи, индийски аюрведически текстове. Асирийците, вавилонците, ацтеките имали определени акушерки. Всички знаем каква е днешната родилна поза, но в Древен Египет жените раждали, подпрени на колене и длани, а пък в Древна Гърция – седели на пригоден родилен стол, а през Средновековието и след това по време на Ренесанса – в клекнала позиция. Като цяло в израждането са участвали най-вече опитните жени, но и шаманите и билкарите. За първи път официално писмени „Правила за работа на акушерката“ са издадени в Англия през 16–ти век.
2. Интересно.
– Любопитен факт е че изразът „цезаровото сечение“ няма нищо общо с римския император Юлий Цезар. Най-вероятно названието идва, поради римското (цезарово) право, което в случая гласи, че ако бременна жена почине, тялото ѝ не можело да се погребва, докато бебето не се извади.
– Известен първи успешен случай на цезарово сечение, при което оцеляват и бебето, и майката, е от около 1500 г. в Швейцария. Цезарово сечение извършил собствения съпруг на родилката. Негов занаят бил кастрирането на прасета. След като мъките на жена му били в продължение на дни,мъжът поел риска и извършил успешно операцията.
– През 1847г. в Унгария е документирано как, лекар на име Игнац Филип Земелвайс открива, че преди манипулация ръцете на медицинския екип следва да се дезинфекцират и измиват с разтвор на хлорна вар. Констатирано е, че случаите на следродилна треска намаляват драстично. В последствие е въведено като практика във Виена и така смъртността на новородените и сред родилките спада многократно. Въпреки това, този метод на дезинфекция не е приет от старите му колеги и Земелвайс е освободен от длъжност и неправомерно вкаран в лудница. При опит за бягство е заловен, върху него е упражнено насилие и по-късно умира.
3. Акушерството у нас.
По нашите земи, в далечното минало, пишат още най-ранните представители на славяно-българската писменост. Такива са Черноризец Храбър и Климент Охридски. Също така за раждането и отглеждането на бебето се намират записки в богомилските апокрифи. За медицинска дейност може да се говори чак след Освобождението. В продължение на векове, израждането се осъществява от т.нар. „Баби“, на които се отчита голяма благодарност и дълбоко уважение в традиционното българско общество. В тяхно име е създаден традиционния празник „Бабин ден“, който става и празник на акушерите в България. Те са използвали различни практически умения за извършване на акушерска помощ. Знаели как да успокоят и обезболят родилния процес, имали познания за корекция на неправилното положение на плода и т. нт. Тези познания, умения и методи се усвоявали чрез предаване през поколенията от майка на дъщеря или от лечителка на ученичка.
4. Първата работеща акушерка в България.
Като първата българска акушерка, която започва да работи у нас се счита легендарната Христина Хранова, родена през 1852г. в село Клисура. Със своята сила и смелост заедно с братята си участва в Освободителната война. След това заминава да учи в Акушерския институт при Имперския университет „Св. Владимир“ в Киев. През 1881г. завършва с отличие (преди нея се дипломира познатата ни Райна Княгиня) и веднага се връща да работи в България като акушерка в различни градове. Христина Хранова е изродила около 3642 бебета, носител е на медал за участието си в Сръбско-българската война, и е отявлен участник в Балканските войни. Като умела плувкиня спасява повече от петдесет души от удавяне в Черно море, за което също е наградена с медал. В последствие и при настъпването на старостта ѝ, държавата ни ѝ отказва пенсия и тя Хранова остава в мизерия и забрава. Нека това ни служи за пример как да се отнасяме към нашите герои и спасители, както и към хората, участващи в даряването на живот.
5. Първата ни дипломирана акушерка.
Първата жена у нас с диплома за акушерка е известната на всички Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, позната ни като Райна Княгиня. Тя ушива въстаническото знаме на Панагюрския революционен окръг от Априлското въстание. През август 1876 г. Попгеоргиева заминава за Русия и се дипломира в Московското акушерско училище. През 1879 г. се завръща в България и става директор на Девическата гимназия. В последствие започва работа като акушерка в София, най-вече в квартал Орландовци, където има читалище кръстено на нея. Тя започва да практикува по-късно от Христина Хранова. В този начален етап на развитието на акушерството, медицинската помощ от лекари и акушерки е било предимно по домовете.
6. Първото акушеро-гинекологично отделение в България
Открива се през 1893г. с 25 легла към Александровска болница. Това е началото на стационарната акушеро-гинекологична помощ в страната ни. През 1896г е създадено и акушерско училище към това отделение. Началник на отделението е военният лекар д-р Никола Утенберг. Негов помощник е Д-р Венкова. По късно е назначен и д-р Димитър Стаматов, специализирал в Париж, Санкт Петербург, Берлин и Дрезден. Той е сред основателите е на Българския лекарски съюз. Д-р Стаматов е първият управител на болница „Майчин дом“ в София.
