Параовариална киста

Какво е параовариална киста

• Параовариална (или paratubal) киста е киcта (сак пълен с течност), която се развива в съседство на яйчника (ovary) и фалопиевата тръба (fallopian tube), обикновено в широкия лигамент (ligamentum latum) между тях. Те не са кисти „в“ яйчника — епителната обвивка на яйчника не участва директно.
• Епителен произход: могат да се развият от остатъци (эмбрионални rudimenta) на Müller-ови (paramesonephric) или Wolff-ови (mesonephric) канали, или от мезотелиума на широкия лигамент.
• Локализация: в mesosalpinx или mesovarium, или в средния слой на широкия лигамент.

Епидемиология

• Делът на параоварните кисти сред всички аднексални (adnexal) образувания се оценява на 5-20%.
• Обикновено се установяват при жени в репродуктивна възраст, средно около 30-40 години.
• В деца и подрастващи: също се срещат; при тези групи рискът от усложнения като торзия е по-голям.

Патофизиология и морфология

• Епителът е обикновено единичен слой от кубични до плоски клетки, често клетки, които могат да бъдат ресничести (ciliated) или не. Стените може да съдържат различни структури, но гладка мускулатура е променлива.
• Размерите варират широко — малки кисти (≈ няколко милиметра до 1-2 см), но може и да растат значително, дори до десетки сантиметри („гигантски“ кисти) при някои случаи.
• Те са обикновено simple cysts (еднокамерни, без солидни компоненти), но в някои случаи може да има папиларни структури, или солидни елементи, които повишават подозрението за неоплазма.

Клинична картина

Симптоми

• Често асимптоматични и се откриват случайно при ултразвук, при изследване по друг повод.
• Ако кистата се увеличи, може да предизвика:
  • усещане за натиск или пълнота в тазовата област
  • болка — тъпа, понякога остър, особено при торзия или спонтанна руптура
  • симптоми от компресия на съседни органи: често уриниране, промени в дефекацията, подуване на корема

Усложнения

• Торзия — усукване на кистата и/или прилежащата тъкан (фалопиева тръба или яйчник), което води до нарушен кръвен поток, остри болки, гадене, повръщане.
• Руптура — спонтанно спукване, което може да причини вътрешно кървене, остър корем.
• Хеморагия вътре в кистата.
• Малък риск от неоплазма (граница/злокачественост) — редки случаи на гранични тумори (borderline) или папиларни изменения, но тяхната честота е много ниска.

Диагноза

Анамнеза и физикален преглед

• Запитване за характер на болката, началото, връзка с менструален цикъл, наличие на гадене/повръщане, симптоми на натиск.
• Гинекологичен преглед: палпация на таза, оценка за образувания, болка при докосване.

Образна диагностика

• Ултразвук (особено трансвагинален) е първи избор. Важни са следните ултразвукови характеристики:
  1. Кистата е добре определена, кръгла или овална, с тънка стена (например < 3 mm).
  2. Отделена от яйчника — важно е да се визуализира нормален яйчник, отделно от кистата.
  3. Обикновено еднокамерна (unilocular), без солидни папили или взривове (except при съмнение за неоплазма).
• MRI — може да се използва, ако ехографията не дава достатъчно информация, особено при големи кисти или съмнение за сложна структура или неоплазма.
• CA-125 или други маркери — в някои случаи са оценявани, но при параовариални кисти проследяването на тези маркери е ограничено и не е стандарт. Например, Guerriero et al. разглеждат съчетание ултразвук + CA-125.

Предоперативна оценка

• Оценка на размера, растежа, симптомите, съмнение за усложнения.
• При деца/подрастващи — по-висок риск от торзия, трябва бърза реакция.

Проучвания и данни

Лечение

Управление

• Наблюдение (expectant management / watchful waiting) — при малки кисти, асимптоматични, без признаци на усложнение или съмнение за злокачественост. Повторни ехографии с времето.
• Хирургично лечение — когато:
  • кистата е симптоматична (болка, натиск)
  • размерът е голям, расте бързо
  • подозрение за усложнения: торзия, руптура, вътрешно кървене
  • ако съществуват солидни компоненти, папиларни структури — съмнение за неоплазма

Видове хирургични намеси

• Лапароскопска кистектомия — предпочитан метод, минимално инвазивен.
• Лапаротомия — при много големи кисти, сложна анатомия или когато лапароскопията е невъзможна.
• При деца/подрастващи: важно е да се запази фертилитетът и да се минимизира увреждане на структури; хирургията трябва да бъде деликатна.

Прогноза

• В повечето случаи — добра. Повечето кисти са доброкачествени, простички и не водят до сериозни последици, ако се наблюдават и лекуват при нужда.
• Усложненията, ако се развият, могат да бъдат сериозни (тежка болка, некроза при торзия), но при адекватна намеса те се оправят.

Видове кисти – Женско здраве