Хипертиреоидизъм – видове, причини, симптоми, диагностика и лечение

Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество тиреоидни хормони — тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Това води до ускорен метаболизъм и може да предизвика редица симптоми, свързани с повишена активност на организма. Хипертиреоидизмът може да има различни причини и да се проявява по различни начини в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването. С правилното и навременно лечение хипертиреоидизмът може да бъде добре контролируем и да се намалят симптомите. Въпреки това, ако не се лекува, заболяването може да доведе до сериозни усложнения, като сърдечни заболявания, остеопороза и проблеми с репродукцията.

Видове хипертиреоидизъм

1. Болест на Грейвс (или болест на Basedow):

1. • Това е най-честата причина за хипертиреоидизъм и представлява автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза, като я стимулира да произвежда излишък от хормони.
   • Освен типичните симптоми на хипертиреоидизъм, болестта на Грейвс може да води и до окуларни проблеми, като изпъкнали очи (екзофталм) и зачервяване на очите.

2. Токсичен аденом на щитовидната жлеза:

1. • Този тип хипертиреоидизъм възниква, когато един или повече тумори (аденоми) на щитовидната жлеза започват да произвеждат хормони независимо от нормалната регулация.

3. Токсичен мулти-глобуларен зоб:

1. • Това състояние се характеризира с наличието на множество възли в щитовидната жлеза, които произвеждат излишък от хормони. Обикновено е свързано с хроничен дефицит на йод в организма.

4. Възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит):

1. • Възпалението на щитовидната жлеза може да доведе до освобождаване на излишни хормони в кръвта, което води до временен хипертиреоидизъм. Това може да се случи при болести като постпартален тиреоидит или тиреоидит на Хашимото в ранните етапи на заболяването (въпреки че Хашимото обикновено причинява хипотиреоидизъм).

5. Йод-съдържащи лекарства и препарати:

1. • Прекомерното количество йод, постъпващо в организма чрез лекарства, контрастни вещества или добавки, може да предизвика хипертиреоидизъм, особено при хора, които имат предразположеност към заболявания на щитовидната жлеза.

Причини за хипертиреоидизъм:

1. Автоимунни заболявания (като болестта на Грейвс) – когато имунната система произвежда антитела, които стимулират щитовидната жлеза да произвежда повече хормони.
2. Прекомерна консумация на йод – излишъкът от йод в организма може да стимулира производството на тиреоидни хормони.
3. Щитовидни възли – като токсични аденоми или мулти-глобуларен зоб, които произвеждат хормони извън контрола на хипофизата.
4. Възпаления и инфекции на щитовидната жлеза, които водят до освобождаване на излишни хормони.
5. Генетична предразположеност – наличието на фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза може да увеличи риска от развитие на хипертиреоидизъм.

Симптоми на хипертиреоидизъм:

Тъй като хипертиреоидизмът ускорява метаболизма, симптомите могат да бъдат обширни и разнообразни. Те включват:

1. Нервност, тревожност и раздразнителност – увеличената активност на нервната система води до чувство на нервност и стрес.
2. Бързо сърцебиене (тахикардия) – може да се наблюдава учестено сърцебиене или дори аритмии.
3. Треперене на ръцете – тремор или треперене на ръцете и други части на тялото.
4. Отслабване на тегло – въпреки увеличения апетит, хората с хипертиреоидизъм често губят тегло.
5. Проблеми със съня (безсъние) – трудности при заспиване и лошо качество на съня.
6. Повишено изпотяване и топлинна нетърпимост – чувствителност към топлина и обилно изпотяване.
7. Умора и слабост – въпреки наличието на енергия, физическата издръжливост може да бъде нарушена.
8. Мускулни слабости – особено в крайниците, които могат да водят до затруднения в движението.
9. Проблеми с храносмилането – включително чести изпражнения или диария.
10. Менструални нарушения – при жените хипертиреоидизмът може да доведе до по-редки и леки менструации или изчезване на менструацията (аменорея).
11. Окулни симптоми – при болестта на Грейвс може да се наблюдава изпъкване на очите (екзофталм), зачервяване, сълзене или раздразнение на очите.

Диагностика:

Диагнозата на хипертиреоидизъм се поставя чрез лабораторни изследвания на кръвта, които показват:

• Ниски нива на TSH (тиреотропен хормон), който стимулира щитовидната жлеза да произвежда хормони.
• Повишени нива на Т3 и Т4 — тиреоидните хормони. Допълнително могат да се извършват ултразвук на щитовидната жлеза и/или скенер с радиоактивен йод, за да се установи причината за заболяването (например, възли или възпаление).

Лечение на хипертиреоидизъм:

Лечението на хипертиреоидизъм зависи от причината и тежестта на състоянието. Основните методи включват:

1. Лекарства:

1. • Антитиреоидни лекарства като метимазол или пропилтиоурацил – тези лекарства намаляват производството на тиреоидни хормони.
   • Бета-блокери – като пропранолол, за контрол на сърдечния ритъм, тремора и нервността, свързани с хипертиреоидизма.

2. Радиоактивен йод:

1. • Това е лечение, при което се използва радиоактивен йод, който се абсорбира от щитовидната жлеза и унищожава част от нейната тъкан. Това лечение може да доведе до хипотиреоидизъм в дългосрочен план, но в повечето случаи той се контролира чрез заместителна терапия с тиреоидни хормони.

3. Хирургия:

1. • В някои случаи, когато другите лечения не са ефективни или има големи възли, може да се наложи частично или пълно отстраняване на щитовидната жлеза.

4. Проследяване и корекция на хормоналния баланс:

1. • След лечение е важно редовно да се следят нивата на хормоните в кръвта и да се регулира дозировката на медикаментите.