В България, когато се говори за хирургично лечение се използват термините- абразио, кюретаж, абразио резидуорум(лат.). Процедурата по изисквания на Националната Здравна каса се нарича дилатция и кюретаж, защото понякога за отстраняването на плодните части се налага дилатация (разширяване) на цервикалния канал на маточната шийка. В Англия и Ирландия се използва наименованието ERCP( Evacuation of Retained Products of Conception ). Според ирландските и английски ръководства хирургичното лечение (абразио) също трябва да бъде предложено на пациентките. Клиничните индикации са масивно генитално кървене, хемодинамична нестабилност ( ниско кръвно и повишен пулс), доказателства за инфектирани задържани материи и съмнение за трофобластна болест.
Абразиото е било стандартно лечение предлагано на жените със спонтаннен аборт. Това се базираше на факта , че задържаните тъкани повишават риска от инфекция и кървене обаче проучванията показаха , че инцидентите от гинекологични инфекции след хирургично лечение както и след другите два начина (медикаментозно или изчакване матката да се ,,самоизчисти” като процент са малко – 2-3%. Няма доказателства според поучване на Триндер и сътрудници през 2006г. кой е метода с повече усложнения.
При хирургичното лечение трябва да се осъществи като се използва вакуум кюретаж и би трябвало да е еднодневна процедура освен ако има масивно кървене .
Проучване на Кокхран заключава че вакуум аспирацията е по- добра от кюретажа в случаите на непълен спонтанен аборт. При вакуум аспирацията кръвозагубата е по – малка, по – малко болезнена и по- краткотрайна. Това се доказва в проучване на Форна и сътрудници през 2001г..Рутинното използване на метална кюрета след вакуум а не се изисква. Използването на Окситоцин по време по време на на абразиото е свързано с по – малка кръвозагуба( 17.6 мл срещу 24.5 мл ). Може да се направи и изследване за инфекция( като Хламидия , Гонорея или Бактериална вагиноза ) ако има показания при жени при които ще се извърши абразио. Липсват категорични доказателства , които да показват, че е необходимо рутинното използване на антибиотик преди абразио. Антибиотична профилактика трябва да бъде давана по клинични индикации преценени индивидуално. Когато има данни за инфекция е желателно абразиото да се забави с 12 часа , което да позволи прилагането на интравенозен антибиотик.
Абразиото се асоцира с анестезиологиче и малък хирургичен риск. Пациентката е необходимо да даде писменно съгласие в което да е написано, че има риск от перфорация (пробиване) матката (в около1 % от случаите), нараняване на маточната шийка, кървене и инфекция. Информационна брошура обясняваща хирургичното лечение също трябва да бъде дадено на пациентката за абразио.
Лекарят може да обмисли подготовка на маточната шийка с орално или вагинално приложение на простагландин. Това приложение трябва да бъде преценено от лекаря индивидуално.Предимствата са , че би могло да се намали травмата при дилатация и кървенето. Препоръчителната доза е 400мкг Мизопростол вагинално или орално три часа преди процедурата (Проучване на Виикс и сътр. 2007г). В следните статии може да прочетете за Лекарствено лечение на спонтанния аборт и Консервативно лечение на спонтанния аборт.
