Историята на една ЖЕНА


Историята на една ЖЕНА

От дълго време страдах от спазми в областта на матката, прекомерно кървене, чувствах се подута и често уринирах. Не забелязвах отчетливите промени за дълго време и затова не реших, че е важно да кажа за това на моите родители. При един от рутинните си прегледи при гинеколог разбрах, че имам миома на матката, и то доста голяма. Моят доктор ми предложи да я следим, да наблюдаваме дали прогресира в растежа си и засега да не предприемаме действия. Затова аз продължих всеки месец да усещам неспирно всички тези симптоми.

По време на раждането на моята дъщеря, една акушерка предложи да премахнат миомния възел веднага щом си стъпя на краката след раждането. Докато бях бременна, естествено, се налагаше да ползвам тоалетната още по-често, но тогава не го отдавах на миомата. С цялата радост от новината за нов член на семейството , аз забравих да обръщам внимание на моя проблем. Моят гинеколог ме беше успокоил, че миомата ще претърпи обратно развитие с възрастта.

По стечение на обстоятелствата, посетих друг доктор, който след ехографския преглед, ми съобщи, че размерът на миомния възел вече е колкото кокоши яйце, но все още имаме шанс да продължим да го следим и да отлагаме операцията. Бях притеснена от факта, че образуванието се беше разраснало до такива размери и то за толкова кратко време- около година и половина. Симптомите, които имах преди раждането, продължиха да се проявяват и дори се влошиха с времето. Това направи животът ми доста по-труден и не можех адекватно да си върша работата. Всеки месец трябваше да си взимам няколко дни отпуска, поради силните болки преди и по време на цикъл. Опитвах се да спортувам възможно най-усърдно, но теглото ми не се променяше, напротив- наддавах килограми особено в коремната област.

Най-накрая се реших да се консултирам с хирург- акушер-гинеколог, който ми обясни какви възможности стоят пред мен. Обсъдихме  операция, за да намалим размера на възела или хистеректомия- тотално премахване на матката. След дълги обсъждания и коментари с моя съпруг и с доктора, реших, че най-добрата опция за мен е хирургично премахване на миомния възел.

Операцията беше успешна. След нея хирургът ми обясни, че всъщност е имало 3 миомни възела, които са били прораснали един в друг. След тази операция, до сега, не съм усещала никой от предишните неприятни симптоми- подуването, честото уриниране или обилното кървене. Препоръчвам на всяка жена с подобни проблеми да се преглежда редовно и да обсъжда своите възможности с акушер-гинеколог. Може би не е необходимо да страдате повече!

  1. Очакваме вашите въпроси и коментари!